Квилинг

     Съществува техника, при която с малко въображение, хартия и лепило човек би могъл да създаде обемни творения в най-различни форми. Може би, когато някой чуе това, първото за което ще се сети е техниката оригами, но съществува и друга техника, при която чрез навиването на хартиени ленти биха могли да се създадат обемни фигури с по-голяма детайлност отколкото оригами. Това е техниката квилинг.

     През Ренесанса, френски и италиански монахини и монаси са използвали квилинг техниката за декориране на книги и различни религиозни предмети, като за тази цел са използвали хартия с позлатени ръбове от книгите. Самото име на изкуството произлиза от думата „quill”-„паче перо”, което са използвали като основен инструмент за навиване на хартиените ленти. Квилингът през 15 век е считан за изкуство, през 19 век - за дамско забавление, а през 20-ти век - почти е бил забравен. Едва в края на миналия век отново започва да се гледа на него като на изкуство.

     В днешно време квилингът, преминал през различни трансформации, чрез използването на други техники и нови материали е широко разпространена форма на изкуство, която се използва за изработването на всякакви декорации. Намира приложение при изработването на различни 3D фигури, картички, сватбени покани, картини, за украса на рамки за снимки и картини, кутии за подаръци и бижута, кошници и други.

Източници: http://en.wikipedia.org/wiki/Quilling; http://www.pd-art.com/page.php?c=19